НА МОИТЕ УЧИТЕЛИ ОТ СУ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"

/които ми отвориха очите да погледна към изящната системно-динамична красота на планетата Земя/


Помните ли фразата "What we do today echoes in ETERNITY..." на един от най-великите "Гладиатори" в историята на човечеството?  /филм "Гладиатор", гл. актьор Ръсел Кроу, режисъор Оливър Стоун/

Помним ли, че функционираме едновременно на енергийно, физическо и социално ниво във все по-глобализиращ се "идеен пандемониум" на Homo Sapiens? 

Че в зависимост от перспективите, от които се само-разглеждаме, сме едновременно  а) "бяла светлина", б) струпване на молекули "с преобладаване" на Н2О, в) набор от специализирани клетки, работещи в колектив, г) сравнително отворена система от костно-мускулни апарати и сиво вещество, опаковани в кожа, д) физическа единица от биомасата на Homo SAPIENS на Земята, е) единица-разум от "общото съзнание" на homo sapiens, ж) колективна проекция на Бог, ...

Че колективната ни биомаса (6.5 млрд. човека по 50 кг. = 325000 тона) вероятно надхвърля биомасата на всички топлокръвни на Земята?

Че "живеем" в хабитати, захранвани предимно от слънчевата енергия. Не са ли всички те сложни взаимо-свързани системи от елементи на "нежива" и жива" природа... които, ние "развития свят" целенасочено променяме за свое собствено удобство и сигурност.

И моля Ви, НЕ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СЪМ съгласен с "оня бот" от  Матрицата, който твърдеше на Морфей: "...You are the disease, we are the cure..."

Убеден съм, че нарастващата биомаса на човечеството (и свързаните с неговото благосъстояние биомаси на домашни животни и растения), за сметка на намаляващите биомаси в "архаичните хранителни вериги" на ествествените хабитати си има своето логично обяснение, само че ...

още не го знаем. Пък и откъде ли да го знаем след като сме ограничени откъм сетивносттта и още повече от способността да ги възприемаме: всеки един от разполага само с очи, уши, нос, език, кожа, но дори и преобладаващия брой на техните импулси се отхвърлят от ... слабо използвания ни микропроцесор, който знае защо наричаме мозък... И записваме мислите си само от няколко хиляди години насам... и то когато сме били свободни от ежедневните задължения да сложим .../ 

/Ще продължа по-късно... най-общо ще се опитам да предположа какво не правим както трябва при вземането на решения и как това отеква дългосрочно в нашето бъдеще./